25 удара в минута Тази година ставам на 25 .И през годините съзнателен живот , смея да твърдя че опознах себе си . Сега пътувам към теб и гледам през прозореца, огромен колкото кино екран. Картини - като на кино лента , като живота ми - 24 кадъра в секунда. Агресирвна личност съм , напорист характер . Обичам малките изненади и големите рискове . Знам какво искам и как да го получа . Господарка на живота си . Иван май не ме разбира . Казва , че всичко това ще рухне със страшна сила , ще се уморя от лудостта си . Какво разбира той ??? Мъже . Винаги ги е било страх от силни жени . Чустват се толкова малки и безпомощни . Неспособни да укротят дивото . Но , аз обичам Иван . Въпреки че сме толкова различни . Пътувам към теб..........Пътят се събира в точка .......и някъде там седнал на точката , ти ме чакаш. Решила съм да те изненадам. Малка дяволия. Облякла съм си старата ризка - онази на пеперудите, която толкова харесваш. Ще застана пред врата ти , ще почукам и като отвориш.....ще разкъсам ризата си , ще те възбудя до полуда и ще те изчукам . Пътувам към теб и си представям физиономията ти като ме видиш . Финални метри и........вече съм на Автогара София . Валяло е и още има локви тук - там . - “ Таксиии! ” Забързах....малко е студено. Потръпнах цялата под ризата . Настръхнах . - “ Западен парк , блок 89 . ” Топло е и се отпускам . Мисълта ме носи към момента . Опрях глава на стъклото . Табели , ярки светлини радват окото ми , хора.... Никой не знае коя съм . И идея си нямат какво мисля да направя . Това ме възбуди още . Само малкото сиво блокче като че ли ме позна и някак съучастнически ми се усмихна . Ах , ако можеха да говорят стените му........ Туп....туп...туп . Притаих дъх , загледах се в бравата и зачаках . Затворих очите си отворих другите си сетива . Исках да погълна момента , не да го видя... Щрак.....разкъсах блузата си.....тишина..... - “ ..........Коя си ти..........? ” , ” Но ти си........!!! ” Не можех да повярвам на очите си ! Разголила гърдите си и виждах...............себе си ! - “ Аз съм Лора . ” Внезапна ярост и безумие . Какво става , по дяволите ? Да не съм попаднала в някакъв скапан филм на Тарантино ? Някой да не си прави майтап с мен ? Прималя ми.....Зави ми се свят... - “ Виж , мила , иди си.......ти не си нужна вече....Иван не те иска...! - “ Не е вярно........какво по дя.....? - “ Виж аз съм Лора , ти си иди , той не те харесва такава . Аз съм мила , скромна , правя му вечеря . Ще си дойде , ще се гушнем пред телевизора , ще си кажем две , три мили думи , може и секс да правим и ще си легнем......” Шокирах се....пот изби по тялото ми . Несвързани думи , изхвърляни на бързо в пространството... - “ Не може да бъде...Аз обичам Иван...той не е ....аз можех да се променя . ” Задъхах се , обърсах челото си с зазкъсаната риза . Тя ме погледна . - “ Ти какво си мислиш , че ще го впечатлиш с глупавите си изненади , с инфантилното си поведение ? Ти губиш , мила . ” Вдигна гордо острата си брадичка и презрително трясна вратата под носа ми . Изригна буря в мен , злоба , ярост....Започнах да крещя , удрях по вратата , драсках като дива котка , сълзите не спираха... - “ Кучка....отвори ми ! Ти не разбираш . Той не може да те обича такава ! ” Дум...дум...дум . Ритник , после още един . Главата ми щеше да се пръсне. Крещях , дерях вратата.... Изчезвам....Ръцете ми , след тях няма следи. - “ Кучка !!! Ти ще ме търсиш . Ти ще се молиш да се върна . Сега изчезвам , но ще те гледам след години , загубила живота си . Тъжна и погубена . Скучна и изхабена . Ще молиш да върна лудостта , желанието за приключения в зациклилият ти живот . Ти ще ме търсишшшш ! ” .............................................................................................................................................. Тази година ставам на 25 . И през годините , съзнателен живот , смея да твърдя че опознах себе си ! Аз съм Лора . Скромно момиче . Земен човек . Не обичам риска нито екстремните ситуации . Обичам тесния приятелски кръг и мразя шумни хора . Мисълта да се докосна да непознатото товари и без това наоварения ми живот..........Имам приятел...Иван . Питаш как сме ?Е , как да сме........нормално . Аз съм Лора!

Mn si grozna ma vzemi se sre6i

Imash li priateli hudoznici?

Защо ? За да уловят вятъра в косите ми ли:)