Страсти Тя бе красива девойка .Косите и се стелеха нежно върху раменете,фини като паяжина, меки като перо, кафеви и блестящи като кестен . Очите и – бадеми. Прекрасни, сияещи. Когато се усмихваше, те се повдигаха леко нагоре и човек оставаше бездиханен, неспособен да не забележи тази красота. Кожата и мека като най-финия памук и гладка като олио . Бела, бе седнала край езерото и се оглеждаше в него. Нямаше ги пеперудите -засрамени от грозотата си. Нямаше ги и рибите, животни не се виждаха. Бе пълна тишина. Всичко бе замряло, скрито някъде, тайно надничаше и съзерцаваше безмълвно тази прелест. Притеснени да не я уплашат и да не изчезне като сън. Тя бе седнала, потопила босите си крака във водата, леко ги поклащаше и се радваше на малките вълнички които се образуваха. А те милите, така се съпротивлявяха. Драпаха с водните си ръчички, плачеха, а сълзите им залепваха за краката на девойката и щасливи умираха. Изпаряваха се, грейнали и блестящи от успеха си. Близките треви изшумоляха с нескрито недоволство, съчки изпращяха , изхвърчаха няколко бръмбарчета . Бела се обърна нетърпеливо. Рибите се уплашиха и с нервни лъкатушещи движения, побързаха да заемат местата си под първия близък камък . Георги бе висок почти като планина мъж - поне на всяко дете в махалата се струваше така. Мъж на около тридесет, тридесет и пет години. И няколкото бели косъма в косата му подсказваха това. Атлетичното му тяло подлудяваше не една и две девойки в селото. Когато неотдавна му се наложи да поправи оградата на къщата си изведнъж разходките сред младите жени станаха много актуални. Всички въздишаха когато вдигнеше чука да набие някое дърво в земята. Едносекунден лек полъх, който подсказваше на заетите от тях, кога точно се случва това. Само как играеха мускулите на ръцете му тогава. Подскачаха един през друг влудяващи, разтуптяващи сърцата на нежната половина на селото. Малки дяволчета, които се премятаха и навяваха греховни помисли . Та, Георги направи една две крачки, прескочи два, три клона съборени от миналата наскоро буря и се озова лице в лице с Бела . Онемя от щедростта на природата, предоставяща му този неземен образ, от който слабините го заболяваха . - “ Здравей .” - изчуролика с нежното си почти детско гласче тя . - “ Здравей .” - с пресъхнали устни промълви той . - “ Не биваше да идвам, ти ще ме изгориш, ще ме ослепиш и след това безпомощен и полудял ще ме изхвърлиш….” - “ Не говори така Георги…Знаеш че те обичам , знаеш че само тебе съм чакала , но ти……….” Той не издържа. Хвана я със силните си ръце, вдигна я във въздуха и нежно я понесе към близката полянка. Постави я леко върху листата, които секунди преди това весело и услужливо паднаха и се настаниха на нея. Отметна кичур коса, който палаво бе застанал върху лицето и и впи жадно устни. Устите им се сляха с такава страст, че всичко около тях би избухнало от възбуда, ако можеше .Тя нетърпеливо прокара пръсти по ръцете му, стисна мускулите му и заби нокти в тях, сякаш искаше да ги разкъса .Георги подивя. Трескаво започна да разкопчава копчетата на блузата и.Едрата и гръд разточителсташе пред него. Тази гръд бе създадена само за едно и той не се забави да го направи. Целуваше диво плътта и. Докосваше я едновременно толкова страстно и толкова нежно, че девойката щеше да припадне в ръцете му. Плъзгаха се ловко и умело по тялото и....................и тя се предаде, затвори очи и се остави да бъде обладана . От това което се случи после, облаците закриха слънцето за да не поиска и то. Мравките забравиха товарите си, стояха парализирани, мечтаещи да са човек. Всичко бе замръзнало, като препарирано. Дори цветята изглеждаха изкуствени - бездвижни, но сияещи . …………………………………………………………………………………………………... В селото, в къщата на Георги цареше някаква бръкотия. Лелки тичаха напред – назад, повдигнали полите си за да забързат крачка. Баби даваха някакви странни и объркани команди. Врати се отваряха и след това с трясък се затваряха - и тебързаха . Младите майки стояха в двора и успокояваха малките си дечица , ревящи и уплашени от суматохата. Всичко се движеше с такава бързина, че човек би помислил, че всеки момент ще дойде края на света . Боряна - младата жена на Георги, раждаше детето му !